На 1 ноември започна европейският проект COBRAS за колективно роботизирано строителство. С близо 4 млн. евро от EIC екипът ще разработва рояк от еднакви мобилни роботи, които автономно сглобяват и разглобяват повторно използваеми пространствени рамки.

От една голяма машина към колектив

Съвременната автоматизация на строителната площадка често приспособява традиционна техника — кран, манипулатор или багер — към ограничена автономна задача. COBRAS предлага различна архитектура: много малки мобилни роботи да работят като колектив и да се координират динамично чрез роева интелигентност, без централен команден модул за всяко действие. Всички машини ще бъдат еднакви. Така броят им може да се променя според мащаба на обекта, а при техническо обслужване на една единица останалите да продължат задачата. Това е изследователска цел, не готова търговска система.

Конструкцията се проектира за робота

Екипът няма само да автоматизира човешка последователност. Чрез съвместно проектиране ще се разработват роботите, връзките, конструктивните елементи и алгоритмите като обща система. Фокусът са леки самостабилни пространствени рамки с големи отвори и сравнително малко материал. Модулните им компоненти трябва да позволяват пълен демонтаж и повторна употреба. Електрическите роботи ще се движат по структурата, която изграждат, и ще изпълняват монтаж и обратен демонтаж. Крайната цел е демонстрация на технологична готовност TRL 4 в контролирана лабораторна среда, а не серийно приложение на реален строеж.

Три университета и три години за проверка

CORDIS посочва период от 1 ноември 2026 г. до 31 октомври 2029 г. и принос на ЕС 3 999 913,67 евро. Координатор е Университетът в Щутгарт, а партньори са EPFL в Лозана и Université libre de Bruxelles. В проекта участват специалисти по изчислително проектиране, конструктивно инженерство, преконфигурируеми роботи и изкуствен интелект. Университетът в Щутгарт съобщава, че 93 предложения са кандидатствали по конкретното EIC Pathfinder предизвикателство за автономни роботизирани колективи, а осем са получили финансиране, сред тях COBRAS.

Къде са истинските технически рискове

Роякът трябва да позиционира малки елементи с конструктивна точност, да разпознава променена геометрия и да избягва взаимни блокирания. Той трябва да продължава работа при отказ на отделен робот и да спазва безопасни граници при присъствие на хора. Допълнително предизвикателство е връзката да бъде едновременно надеждна при натоварване и многократно разглобяема. Публикуваната информация още не дава показатели за скорост, допустими отклонения, товароносимост или поведение при прах и атмосферни условия. Именно тези измервания ще покажат дали принципът може да напусне лабораторията.

Потвърдено е началото на проекта, финансирането, партньорите и планираната TRL 4 демонстрация. Не е потвърдено, че системата ще строи пълноразмерни сгради или ще замени кранове в близък срок. Редакционният извод е, че най-важната иновация не е формата на малкия робот, а прехвърлянето на логика от еднократен монтаж към обратим конструктивен процес. Ако демонтажът бъде толкова надежден, колкото сглобяването, машината може да подпомогне кръгов модел, при който елементите запазват стойност и се използват в нова конфигурация. Това изисква стандартизирани връзки, цифров паспорт на компонентите и доказана безопасност. Също толкова важно ще бъде да се сравни общото енергийно потребление на рояка с това на конвенционалния монтаж.